1999 - 2000 Редица кървави атентати срещу наркобосове от Бургас. Убит е Георги Сивков - криминално проявен още от преди 10 ноември 1989 година. Започнах да придобивам популярност.2000 края Масово сбиване в местната дискотека “Жега” срещу хората на Кела, който си го отнесе - наръгахме го с нож.
22 януари 2001 Арестуваха ни. Мен и още петима от моите хора. Но шефът на СИК - Кела пак си го получи. Гръмнахме пред “Фънки бар“-а, нищо, че още двама са разкъсани.
Kрая на май 2001 Първи сблъсък с Женята. Заедно с Черния и Гипса отвлякохме двама от хората на Женята от Созопол. Нямаше как. Прекрачиха границата и започнаха да търгуват на територията ми. Пребихме ги. Образуваха следствено дело, но хванаха само Черния и Гипса. Аз успях да се скрие.
9 ноември 2001 Припомниха ми за какво взривиха колата ми преди две години в село Ахелой. Гръмнаха и една жигула. Опитаха се отново да ме заличат, но убиха жена ми, брат й и бодигарда ми - едни от най-близките и доверените ми хора. Трябваше да изляза в нелегалност.
2002 - 2003 Заведоха следствие срещу мен за въоръжен грабеж в Хасково, за отвличане и побой. Многократно ме задържаха, но и многократно ме пускаха от ареста.
Ноември 2003 Заподозряха ме заедно с хората ми в отвличането на женския баскетболен отбор на “Мигроспорт” от Истанбул.
Началото на март 2004 Софийският районен съд стартира делото. Осъдиха ме условно на година и половина за незаконно притежание на оръжие. Внесохме жалби за оправдателни присъди.
Март 2004 Започна делото за двама отвлечени наркопласьори. Получих хипертонична криза и го отложиха. На второто заседание отново не се явих, пак бях болен. Несебърският районен съд постанови постоянна мярка за задържането ми. Окръжният съд в Бургас отхвърли жалбата на защитата ми.
1 ноември 2004 Делото е прекратено. Пуснаха ме на свобода.
24 януари 2005 Арест. Аз и още осем от хората ми в Стара Загора. Искаха да избегнат сблъсъците ни с групата на Златко Баретата.
16 юли 2005 Взрив в колата на концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков уби 2-годишната му дъщеря и жена му. Задържаха ме пак за разпит.
20 септември 2005 Стартира поредният процес. Обвиниха ме заедно с шестима от свитата ми за въоръжен грабеж и побой над хора на Георги Илиев - още от 1994 година в Хасково. Поставиха ме само под наблюдение.
4 ноември 2005 Задържаха ме отново. Този път в Интерхотел “България” в Бургас, заради операция “Респект“. Провериха ме за поредния разстрел в страната - убийството на Володя Герговски.
6 декември 2005 В Хасково отложиха делото срещу мен за 22 февруари 2006 година. Тогава не дадоха ход на процеса.
Август 2006 Задържха ме и отново ме пуснаха. Обвинение - престъпление от общ характер.
Живот като на кино. Живот, за който могат да завидят филмовите герои, познати ни от продукции, разкриващи съдбата на босовете на Сицилианската, Неаполитанската, Руската и всички останали мафии.
И докато в тях “големите” в този бизнес остават скрити за масата, поне до известно време, тук нашият “герой” е приел ролята си на недосегаем и е превърнал живота си в обществена тайна.
А може би нистина е недосегаем, защото фактите досега показват точно това. След множеството саморазправи, действия по собствени правила, присвояване на права, Митьо Очите остава непокътнат.
Но не е ясно, защо пред тази реалност се затварят очи, прескачат се факти, губи се време…
И още, защо трябваше да се изчака да се попълнят страниците със съдебни дела, арести, отвличания, гаври, убийства… след като дори самият Желязков не се стресна от факта, че е в челната тройка на предстоящите босове - мъртъвци в класацията.
И всички тези страници трябваше да се изпишат, за да може след продължилата година полицейска акция несебърският бос да бъде отново арестуван.
Престрелка - отново в района на Очите, отново той е основният “екшън герой”.Но след като си създадеш подобаваща репутация, не е трудно всички криминални проявления на твоята територия да се свързват с името ти по трета, пета или десета линия.
И колкото и различни институции да се опитват да разделят престрелката в бургаския хотел “България” и ареста на Димитър Желязков, ясно е, че полицията намери поредния повод да задържи Очите.
Този път в листата на обвиненията срещу несебърския бос влиза и създаване на организирана престъпна група за разпространение на наркотици.
Използвани са специални разузнавателни средства, събрани са доказателства, проследени са структурите на престъпната група, претърсвани са домове, коли, квартири.
Изобщо, този път някой се е заел сериозно с това да направи обществената тайна в реална истина и Митьо Очите и хората му да останат в ареста за повече от 72 часа.
И тук е мястото на съда, от чието адекватно включване зависи за колко, как и кога ще бъде задържан или пуснат отново Очите.
Колкото и да си мислим, “време е да си получи заслуженото”. Нямаме никаква гаранция, а по-скоро ясно ни е, че след него ще изскочи на бял свят някой друг, който да дописва страниците на черния дневник на един бг мафиот.actualno.com
Обсъди
Добави тази връзка ...
Сподели с приятел
Потули
22 януари 2001 Арестуваха ни. Мен и още петима от моите хора. Но шефът на СИК - Кела пак си го получи. Гръмнахме пред “Фънки бар“-а, нищо, че още двама са разкъсани.
Kрая на май 2001 Първи сблъсък с Женята. Заедно с Черния и Гипса отвлякохме двама от хората на Женята от Созопол. Нямаше как. Прекрачиха границата и започнаха да търгуват на територията ми. Пребихме ги. Образуваха следствено дело, но хванаха само Черния и Гипса. Аз успях да се скрие.
9 ноември 2001 Припомниха ми за какво взривиха колата ми преди две години в село Ахелой. Гръмнаха и една жигула. Опитаха се отново да ме заличат, но убиха жена ми, брат й и бодигарда ми - едни от най-близките и доверените ми хора. Трябваше да изляза в нелегалност.
2002 - 2003 Заведоха следствие срещу мен за въоръжен грабеж в Хасково, за отвличане и побой. Многократно ме задържаха, но и многократно ме пускаха от ареста.
Ноември 2003 Заподозряха ме заедно с хората ми в отвличането на женския баскетболен отбор на “Мигроспорт” от Истанбул.
Началото на март 2004 Софийският районен съд стартира делото. Осъдиха ме условно на година и половина за незаконно притежание на оръжие. Внесохме жалби за оправдателни присъди.
Март 2004 Започна делото за двама отвлечени наркопласьори. Получих хипертонична криза и го отложиха. На второто заседание отново не се явих, пак бях болен. Несебърският районен съд постанови постоянна мярка за задържането ми. Окръжният съд в Бургас отхвърли жалбата на защитата ми.
1 ноември 2004 Делото е прекратено. Пуснаха ме на свобода.
24 януари 2005 Арест. Аз и още осем от хората ми в Стара Загора. Искаха да избегнат сблъсъците ни с групата на Златко Баретата.
16 юли 2005 Взрив в колата на концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков уби 2-годишната му дъщеря и жена му. Задържаха ме пак за разпит.
20 септември 2005 Стартира поредният процес. Обвиниха ме заедно с шестима от свитата ми за въоръжен грабеж и побой над хора на Георги Илиев - още от 1994 година в Хасково. Поставиха ме само под наблюдение.
4 ноември 2005 Задържаха ме отново. Този път в Интерхотел “България” в Бургас, заради операция “Респект“. Провериха ме за поредния разстрел в страната - убийството на Володя Герговски.
6 декември 2005 В Хасково отложиха делото срещу мен за 22 февруари 2006 година. Тогава не дадоха ход на процеса.
Август 2006 Задържха ме и отново ме пуснаха. Обвинение - престъпление от общ характер.
Живот като на кино. Живот, за който могат да завидят филмовите герои, познати ни от продукции, разкриващи съдбата на босовете на Сицилианската, Неаполитанската, Руската и всички останали мафии.
И докато в тях “големите” в този бизнес остават скрити за масата, поне до известно време, тук нашият “герой” е приел ролята си на недосегаем и е превърнал живота си в обществена тайна.
А може би нистина е недосегаем, защото фактите досега показват точно това. След множеството саморазправи, действия по собствени правила, присвояване на права, Митьо Очите остава непокътнат.
Но не е ясно, защо пред тази реалност се затварят очи, прескачат се факти, губи се време…
И още, защо трябваше да се изчака да се попълнят страниците със съдебни дела, арести, отвличания, гаври, убийства… след като дори самият Желязков не се стресна от факта, че е в челната тройка на предстоящите босове - мъртъвци в класацията.
И всички тези страници трябваше да се изпишат, за да може след продължилата година полицейска акция несебърският бос да бъде отново арестуван.
Престрелка - отново в района на Очите, отново той е основният “екшън герой”.Но след като си създадеш подобаваща репутация, не е трудно всички криминални проявления на твоята територия да се свързват с името ти по трета, пета или десета линия.
И колкото и различни институции да се опитват да разделят престрелката в бургаския хотел “България” и ареста на Димитър Желязков, ясно е, че полицията намери поредния повод да задържи Очите.
Този път в листата на обвиненията срещу несебърския бос влиза и създаване на организирана престъпна група за разпространение на наркотици.
Използвани са специални разузнавателни средства, събрани са доказателства, проследени са структурите на престъпната група, претърсвани са домове, коли, квартири.
Изобщо, този път някой се е заел сериозно с това да направи обществената тайна в реална истина и Митьо Очите и хората му да останат в ареста за повече от 72 часа.
И тук е мястото на съда, от чието адекватно включване зависи за колко, как и кога ще бъде задържан или пуснат отново Очите.
Колкото и да си мислим, “време е да си получи заслуженото”. Нямаме никаква гаранция, а по-скоро ясно ни е, че след него ще изскочи на бял свят някой друг, който да дописва страниците на черния дневник на един бг мафиот.actualno.com
Обсъди
Добави тази връзка ...
Сподели с приятел
Потули
Място за публикуване на интриги, клюки и слухове от всякакво естество и произход
Но ми се иска да видя клипа!...Дали и сватбата с Дони не беше за реклама...т.н беше добро моми4е не пиеше но...лошо...Radvam se 4e mom4eto e bilo spaseno..Imal e kasmet 4e tam e bil...NA STO PROCENTA...AZ SAM GI VIJDAL.MNOGO E QKA...Napisal sum tova koeto sum vidyal!Ne vijdam nishto losho v tova......повече
Коментари